Изпращането се развило така, че тихо влезли в дома ѝ, сетне и в спалнята и понеже било топла августовска вечер, тя не пожелала да пуска осветлението с мотива, че ще влязат комари, а не искала да се маже с оцет, сетне започнала да се отгръща дотам, че изоставила всички дрехи. Мишо, напълно пиян, наблюдавал действията ѝ в недоумение.
- Е, аз да взема да си ходя, гледам ти си лягаш – обобщил ситуацията той пред голата и тръпнеща в тъмното жена, която без свян му признала, че е изпила половината си заплата.
Едва издумал и нечия ръка го дръпнала в неизвестна посока, друга ръка се заела с отстраняване на якето, следваща ръка започнала да развързва намазаните с вакса кубинки, поредна ръка атакувала дънките, нова ръка разрошила косата му, следващата – мимоходом дръпнала завивките на земята, които по звука той определил като родопско одеяло с бархетни завивки, обвити в нежен плюш. Ръцете се умножили, обхванали цялото му тяло, ума му, сякаш имал работа с паяк, а не с двуръко. Всичко по него било ръце, сетне ръцете го вдигнали, положили го на леглото и той можел да усети голите дюшеци. Няколко часа по-късно се събудил сам. Огледал стаята и се натъкнал на сувенири от спортни състезания и немалко медали. Те били от женски състезания по борба – юноша, кадет, национален отбор, финалист на европейски и световни първенства. При такива ръце, той решително трябвало да разчита на краката си и той елегантно напуснал къщата на шампионката.