- Много се колебая... Бях си обещал, че ще се грижа повече за тялото си и ще тренирам много. Наистина, цяла година ходя на фитнес и спазвам хранителен режим, но откакто съм тук, на морето, ям само пържени картофи и дюнери. Мисля, че вече започва да се забелязва. Ето тази сутрин например ядох баница, а преди малко отново картофки и изпих една бира. И всичко това се трупа! Но от друга страна, тази царевица мирише толкова вкусно, а ако не ям повече въглехидрати до края на деня... не знам. Било закуската на Майкъл Джексън и обяда на Уитни Хюстън. Те си отидоха хората, но едва ли царевицата има нещо общо. Знаеш, въглехидратите са...
- Добре, ще я купуваш ли?! - леко грубо ме прекъсна продавачът. На силно обгорялото му от слънцето лице пулсираше вена. Явно нещо го беше ядосало внезапно, защото преди малко беше толкова усмихнат. Странна работа.
- Ох, ще помисля още малко. Гладен ли съм наистина или е от лакомия? Имам няколко праскови за после, скоро ядох... - погледнах събеседника си. От безгрижната му усмивка нямаше и следа, а в погледът му се четеше агресия. Реших да не бавя човека - нещо го бе изнервило. - Купувам я. Заслужавам да се поглезя малко. Лято е все пак!
След като взе парите, той грабна тенджерата с варена царевица и избоботи нещо. После продължи обиколката си по плажната ивица. Аз стоях със царевицата в ръка и вече бях сигурен, че решението ми е правилно. Докато отхапвах със задоволство, чувах отдалечаващият се глас на продавача: "Топла, млечна..."