Черноморски шаран
Любимото синьо
от Емил Костов

Раздрънканият голф спря рязко на нагорещения прашен път близо до залива. Слязоха от колата и взеха от багажника торба, пълна с бири. Отправиха се към високите скали, обградили приказното заливче. Беше късният следобед на август. Скалите се нагряваха толкова силно, че спокойно можеше да изпържиш яйца на тях. Водата в залива беше приятно топла. Виждаха се малки рибки и различни цветове водорасли, обгърнали подводните камъни.

Те се заизкачваха с бодра стъпка към най-високата скала. Съблякоха се и само по бански полетяха към водата надолу.

Започнаха да се гмуркат и да събират мидите, покрили скалите. След около половин час излязоха от водата с пълна мрежа.

Ламарината си стоеше там, където винаги я криеха. Помотаха се из горичката наблизо и събраха сухи клони и съчки, а в торбата носеха вестник за подпалки. Тръгна огънят, отвориха бирите, а мидите взеха да се отварят от нагорещената ламарина с приятна миризма.

Вече се свечеряваше и насядаха около огъня. Отвориха по още една бира и гледаха в жарта под ламарината и цвъртящите отгоре миди.

Той отпи голяма глътка бира и съзря малка черупка наблизо. Беше чел някъде, че по тези земи от години има поверие: Намериш ли цяла черупка от мида и стиснеш ли я силно в юмрука си, може да ти се сбъдне желаниe. 

Хвана здраво черупката в юмрук и си помисли:

„Не искам този ден да свършва. Това е моето любимо синьо.“

Свържи се с нас