Черноморски шаран
Поданици на стихията
от ИванР

Бях студент. Не бях беден, но и пари нямах. Съученик от гимназията звънна да ми каже, че отварят нов ветроходен клуб за начинаещи.

Морето беше гладко като огледало. Платната се мотаеха ту на една страна, ту на другата. Чуваше се само подрънкването на въжетата и нашето безкрайно дърдорене. Единствено капитанът знаеше какво става. Очакваше се буря, а ние се пекохме под слънцето и преглъщахме сандвичи, сушена риба и бира, докато е студена. Облаци се появиха от нищото, като че ли капитанът ги извика. Платната се изпълниха рязко, с плясък, лодката се наклони и тръгна. Двигател нямахме, спасителна лодка също. Бяхме трима души в една лодка, без да броим кучето. Също като книгата на Джером К. Джером.

Капитанът, старо морско чадо, обиколил светa многократно, най-после се зарадва. Смехът му ни вдъхна кураж. Подхвърли старото клише, че "няма нищо по-хубаво от лошото време" и тогава разбрах, какво означава това. Вятърът беше плътен, вдигна вълни, а леката ни лодка все едно летеше отгоре им. Радостта на капитана беше детска, бурята истинска, лодката наклонена от тежестта на вятъра. Кучето спря да яде от сандвичите ни и се прибра в каютата, а ние с моя приятел тепърва разбирахме какво е да си жив. Далеч от комфорта, не изправили се срещу стихията, а нейни верни поданици, плавахме часове по гребените на вълните, без да имаме право на грешка, без да искаме нищо друго.

Акостирахме на морска гара, със сол по косата и кожата, целунахме земята и се потопихме във варненския нощен живот.

Свържи се с нас