Черноморски шаран
Изненадваща наслука
от Сергей Стойнов

Помня, че идеята да отида на риболов бродеше в главата ми още от край време. И не защото търсих оправдание или специален повод, а защото всички останали първопроходци с морето изграждаха тази дълбока и трайна връзка именно чрез спокойствието и желанието да клъвне нещо вкусно за обяд.

Помня и пазаруването за въдици, и първата си макара, и продължителното обикаляне до магазина за примамки и по-точно за морски червеи, защото от опит разбрах, че с кюфтета голямият шаран няма да се излъже лесно.

И ето го момента, двамата с баща ми на пирса, с шапки и сиви раирани елечета, седнали на онези малки рибарски столчета сред черноморската шир. Простиращо безкрайно синьо, хапещо следобедно юлско слънце и очакващи напрегнато момента нещо да се закачи, каквото и да е, за да не се връщаме с празни кофи и разбити надежди.

Минава час, минават два, а до нас вече радостно другите рибари прибират своя улов. Започвам да си въобразявам, че днес явно усмивките ни ще са вперени само в рибната витрина. Тъкмо си го помислих и кордата на въдичката ми започна да дърпа леко. В първия момент си казах, че е от морското течение, но започнах бавно да въртя макарата, като с нарастващ интерес усещах натиска надолу с всеки изминал сантиметър.

Не след дълго уловът ми се показа насред морската пяна. Удивление, усмивки, смях както в мен, така и в тези, които бяха наблизо и видяха този неочакван улов. На моята кукичка се беше закачила просто нечия чужда оловна тежест.

Свържи се с нас