Черноморски шаран
Наслука
от Борислава Джамбазова

Мишо и Мима стояха на кея за рибари вече няколко часа, без да разменят и една дума. Той се ядосваше, че рибата не кълве и постоянно сменяше мястото си с надеждата да попадне на пасаж черноморски сафрид или заргана. Тя пък съжаляваше, че дойдоха точно в най-силното слънце. Въпреки обилното количество слънцезащитно масло, усещаше как кожата ѝ се опъва и зачервява. Искаше да се скрие на сянка.

Слънцето прижуряше, а риболовът не вървеше. Нервите и на двамата се бяха опънали, тъй като в ума си всеки обвиняваше другия за своята неволя. Най-накрая Мишо изхвърли стръвта в морето и започна да прибира такъмите. Щом видя това, Мима скочи да се приготвя:

- Мише, ще тръгваме ли?

Няколко минути по-късно вече вървяха по кея. Мълчаха. И двамата бяха разочаровани от днешния ден. Той – защото не улови нищо. Тя – защото, вместо да се наслади на приятен плаж, беше изкарала следобеда на кея за рибари и беше изгоряла от слънцето. Вървяха един до друг, но напрежението витаеше във въздуха. Изведнъж някой зад тях подвикна:

- Хей, вие влюбените!

Обърнаха се и извикаха едновременно:

- Какво?

Един възрастен рибар, седнал в лодката си, завързана до кея, им направи знак да се приближат:

- Хванахте ли нещо?

- Не! – Отново отговориха едновременно и с яд в гласа.

Старецът се усмихна:

- Дайте да ви напълня кофичката с риба. Имах добър улов и искам да споделя щастието си с вас, за да ми върви на любов!

Свържи се с нас