Черноморски шаран
Душа от песъчинки
от Калина Калчева

- Какво странно момиче си.

- Защо?

- Като че ли не си от тази планета.

Чувството ѝ беше втора природа, както солта на морето живееше във вените ѝ.

Черноморски шаран - тя беше от жените, които едновременно се приспособяваха навсякъде и сякаш не принадлежи на никого и никъде, освен на морето.

От онези, които не се застояваха на едно място и винаги преследваха. Представи си душата си като перфектна топка златист пясък, от която песъчинки се откъсват всеки път, в който се опитат да ѝ създадат конкретна форма.

- Аз не съм от този свят, но ти също си син на морето. Аз вярвам, че хората са като раковини. На пръв поглед си приличат, но доближиш ли ги до ухото си, песента на сърцевината им е уникална.

Има толкова видове мечти и любов, колкото вълни в бурното море, но трябва да обичаш странностите им и да уважаваш свободата им.

Тя се усмихна и сините ѝ като морските дълбини очи се изгубиха в топлината на неговият тъмен, дълбок и топъл поглед.

Устните ѝ намериха неговите.

- Обичаш ли ме наистина?

- Да, но любовта ни прилича на морето. Необяснима, неземна - притегля ни един към друг. Аз се опитвах да си тръгна от теб, защото знам, че съм неконтролируема като морска буря.

- Останах.

- Ти също.

Любовта прилича на морска буря. Намерили пристан единствено един в друг, изведнъж странностите им се допълваха. Дори да не пренадлежаха на този свят.

Ако наблюдаваш внимателно, виждаш, че морето е синьо всеки ден - когато си обичан.

Свържи се с нас