Животът ѝ напоследък беше като пазарска торба: пълен с картофи, прах за пране и витамини за детето. В момента малкият се забавляваше злостно да рита кошчето за боклук до спирката и рефлексът се активира: защо ги върши такива; има ли му нещо; да го заведе ли на онзи психолог?
Тогава я опръска БМВ-то. Единствената локва в горещия летен ден остави тъмни мокри следи по цялата ѝ рокля. Петната трудно щяха да се отперат и това я подсети за вечния въпрос: на съпруга ѝ ще му се откъснат ли ръцете, ако веднъж поне си остави чорапите в коша за пране?
Монологът прекъсна, когато зърна разкошната брюнетка в профучаващия автомобил. Ветрец от прозореца раздвижваше гъстите ѝ къдрици и те галеха сочното ѝ деколте. А любовникът ѝ сигурно винаги си прибираше чорапите в коша! И как няма – за такава жена...
Докато гледаше отминаващата кола, я обзе странно настроение. С изненада усети приятна прохлада от пръските локва в лятната жега. Вкусна идея се прокрадна по непозната пътечка в главата ѝ. Ще си хване любовник!
Детето беше далеч и нямаше да чуе. Тя грабна телефона: „Ей, коте. Не, не ти звънкам да вземеш хляб. Обаждам ти се да ти кажа, че довечера искам да ме вържеш за леглото и да ме скъсаш от секс!“
Така де, къде ще го търси този любовник. Вкъщи вече си има един, но го беше го забравила сред картофите, прането, тревогите, децата. Изведнъж чорапите изгубиха вселенски смисъл, а пазарската ѝ торба се напълни със сатен, страст и щастие.