Where now?
Накъдето и да е
by Искра Неделчева

- Не знам, но всичко започна с баща ми. Никога не беше това, което очаквах от него, а той винаги искаше твърде много пък от мен. Не ми позволяваше да съм себе си, да мисля, както искам, и да харесвам, каквото искам. Едва изкарах основно под неговия поглед.

След това продължи в същия дух, все искаше още и още от мен. Не ме оставяше сама да решавам. Първо беше изборът на гимназия, после тръгна да ме учи да карам, въпреки че вече имах книжка. И все питаше "А сега накъде, а сега накъде?" Откъде да знам, каза ми да карам, карам. Ти кажи къде отиваме.

И не се спря. Завърших гимназия, исках да замина, а той пак – сега накъде?

Далеч, стига да не съм тук. Да мога да избирам сама, да живея сама, да не се подчинявам на нечии очаквания.

Но не. И след университета – сега накъде?

Не знам, татко, кажи ми ти, след като знаеш всичко.

Аз вече в нищо не съм сигурна сама.

- Госпожо, аз Ви питах дали искате да е петдесет или петдесет и пет инча телевизорът. Не ме интересува къде сте ходили. Ако искате ще Ви го доставим и на Марс, просто изберете един, за да Ви напиша гаранцията.

- Аз, а, добре. Петдесет.

Тика ми листа в ръцете и се обръща.

- Добре. Ето Ви гаранцията, попълнете формулярче и ще го докараме.

С бърза крачка се отдалечава, а аз се оглеждам.

- По дяволите. Сега накъде?