Гмурка се отново.
Водата е все така мътна и щипе на очите. Устата ѝ се пълни и се закашля.
Показва се за малко, после пак се потапя.
- Излизай вече! – чува вик.
Показала се е над водата и въпреки студа, не иска да излиза.
- Хайде, стига толкова.
Въздъхва и поема към брега. Не е дълбоко, но е студено, въпреки че е лято. Вятърът прави морето красиво, но въздуха леден.
- Как беше? – пита я.
Иска да каже магическо, неповторимо, че я кара да се чувства едно с водата и морето, мимолетна частичка от океана и безкрайния хоризонт.
- Мътно – отговаря. Няма да каже разочароващо.
Той прихва.
- Толкова за приключенския лист тогава.
Иска ѝ се да му отвърне, но сама осъзнава, че написаното в листа звучи по-интересно на хартия, отколкото се оказва, че е наживо.
- Не беше толкова лошо, просто... Очаквах друго.
- Среднощно къпане на скали? Какво очакваше? Фойверверки?
Последното ѝ лято на морето е, списъкът включва всичко, което двадесет и две години не е опитала, въпреки че е в родния ѝ град. Не трябва да е разочароващо, но не трябва и да ѝ липсва.
- Каквото, такова. Важното е да свършим с листа. - Не трябва да е незабравимо.
Той въздъхва, но вади хавлия и ѝ я подава.
- А сега накъде? – пита след това.
Към звездите, към безкрая, към хоризонта. Доста неща, които иска да предложи.
- Просто вкъщи - отвръща тя. Познатото не е лошо.