Where now?
Искаше ми се
by Искра Неделчева

Гмурка се отново.

Водата е все така мътна и щипе на очите. Устата ѝ се пълни и се закашля.

Показва се за малко, после пак се потапя.

- Излизай вече! – чува вик.

Показала се е над водата и въпреки студа, не иска да излиза.

- Хайде, стига толкова.

Въздъхва и поема към брега. Не е дълбоко, но е студено, въпреки че е лято. Вятърът прави морето красиво, но въздуха леден.

- Как беше? – пита я.

Иска да каже магическо, неповторимо, че я кара да се чувства едно с водата и морето, мимолетна частичка от океана и безкрайния хоризонт.

- Мътно – отговаря. Няма да каже разочароващо.

Той прихва.

- Толкова за приключенския лист тогава.

Иска ѝ се да му отвърне, но сама осъзнава, че написаното в листа звучи по-интересно на хартия, отколкото се оказва, че е наживо.

- Не беше толкова лошо, просто... Очаквах друго.

- Среднощно къпане на скали? Какво очакваше? Фойверверки?

Последното ѝ лято на морето е, списъкът включва всичко, което двадесет и две години не е опитала, въпреки че е в родния ѝ град. Не трябва да е разочароващо, но не трябва и да ѝ липсва.

- Каквото, такова. Важното е да свършим с листа. - Не трябва да е незабравимо.

Той въздъхва, но вади хавлия и ѝ я подава.

- А сега накъде? – пита след това.

Към звездите, към безкрая, към хоризонта. Доста неща, които иска да предложи.

- Просто вкъщи - отвръща тя. Познатото не е лошо.