Where now?
Подарък
by Анета Петкова

Юли. Очертаваше се горещ ден. Радо се излежаваше. Днес навършваше 45 години. Отгледа сам децата си, сега заслужаваше почивка. Телефонът му иззвъня. Обади му се приятел. Поздрави го за рождения ден. Помоли да вземе с камиончето "Пътна помощ" повредената кола на негова братовчедка, закъсала на изхода на Варна. Обеща му подарък.

Радо стана, приготви се набързо и тръгна за Варна. Когато наближи морския град, забеляза силуета на жена със слънчеви очила до отбитата от пътя кола. Поеха по обратния път. Стигнаха до малко селце. Жената каза:

- Родното ми село. Да минем през него!

- И моето родно село. Какво лято изкарах там преди трийсет години!

Радо погледна към непознатата. Беше свалила очилата. Очите им се срещнаха. В този миг и двамата застинаха. Всеки видя в другия хлапето отпреди трийсет години, с което прекара в игри едно прекрасно лято на село. Първата любов, която никога не се забравя. После се преместиха с родителите си в различни градове и повече не се видяха.

Влязоха в селото на тяхното детство. Спря пред поляната, на която някога играеха. Слязоха от колата и нагазиха по девствената трева.

- Нашето село, нашата полянка – промълви тя.

- Нашето детство, нашите мечти – отвърна той, откъсна метличина и ѝ я подаде – Днес съдбата ме дари с най-прекрасния подарък. Още те обичам!

Наведе се и я целуна.

- И аз те обичам! – усмихна се тя и добави - А сега накъде?

- Накъдето и да е, но заедно!