5 май 1959 година, 17:45 часа. Трети ден бурята вилнееше. По улиците нямаше почти никой. Дъждът и вятърът все така неуморно бушуваха, алени светкавици разсичаха небето.Той вдигна догоре яката на топлото си яке и забърза към вкъщи. Реши да съкрати пътя, като мине през парка. Закрачи направо през откритата поляна. В този момент почувства, че всяка частица от него се наелектризира. Нямаше време дори да се уплаши, обви го мека синя светлина, която след миг избухна в ослепително бяла. Чу се глухо припукване. Стисна очи, очаквайки най-лошото, но повече нищо не се случи. След няколко секунди се осмели да ги отвори. Светът бе тук, бурята продължаваше, всичко изглеждаше наред.
Развълнуван от случката бързо прекоси парка и излезе на улицата. Същевременно някакво натрапчиво чувство за нередност се яви в него. Вгледа се в редицата паркирали коли, но не успя да разпознае нито един от моделите?! Пред неговата кооперация дори входът беше с различен цвят и по-западнал. Качи се на етажа си. Вратата си беше същата. Взе сгънатия оставен на изтривалката вестник, погледна датата и пребледня – 5 май 1999 година. За миг, някак светкавицата го бе пренесла 40 години в бъдещето! С треперещи пръсти натисна звънеца.
Звукът бе силен и натрапчив - биип, биип… Махна пръста, но звъненето не спря, даже се усилваше. Ама какво, Какво става? Разсъдъкът ли си губеше… започна да пропада, паниката го разтърси… и
…той се събуди.
Алармата настойчиво звънеше. В момента в който се пресегна да я изключи и последните спомени от съня му се изпариха.