Ники стоеше на ръба на сградата и се взираше в светлините под нея. Стотици и хиляди миниатюрни звезди, всяка криеща зад себе си нечий живот. Това я караше да се чувства господарка на това място, неин собствен слънчев залив....

Ники се замисли... Крачка напред и щеше да се гмурне в безкрайното златно море. Крачка назад - към тъмния, сив покрив... Тя затвори очи, разпери ръце и остави ума си да прехвърля двете възможности. 

След няколко мига тя усети около кръста си прегръдката на две силни ръце. Принадлежаха на единствения, който можеше да я намери тук и който можеше да сподели нейното море.