А сега накъде?
Намери се и отново се изгуби
от Неизвестна

Той стоеше там и чакаше. Чакаше автобуса, който отиваше кой знае къде. И честно казано не го интересуваше къде отива. Точно сега искаше да отиде някъде, без значение къде. Истината бе, че не се чувстваше на мястото си. Имаше чувството, че цял живот не го намира. Дори сега. От десет минути не можеше да се намести на пейката. 
Момчето погледна към часовника на лявата си ръка. Часът беше седем и половина сутринта. Заедно с него на спирката имаше още двама души: възрастна дама, която се бе запътила към пазара, и мъж на средна възраст, който бързаше за работа. 
Не след дълго и автобусът дойде. Момчето се качи последно. Запъти се към едни от предните места, които бяха зад шофьора. Седна до прозореца. От него се виждаше изгревът и той се загледа. Досега не бе осъзнавал, че слънцето рано сутрин може да е толкова красиво. А почервенелите облачета около него правеха гледката още по-впечатляваща. Това го накара да се усмихне. И се замисли, че точно това му е липсвало в живота - да се порадва на нещо малко и красиво.
Така се беше загледал, че не разбра кога възрастната жена и мъжът бяха слезли и кога бе останал единственият в автобуса. Когато се осъзна, автобусът тъкмо спираше и момчето се приготви да слиза. Той слезе, огледа се и си помисли:
„Не стига, че цял живот съм изгубен, а сега попаднах в част на града, която за първи път виждам!"
 

Свържи се с нас