Сутрин тя имаше твърд график, събуждане, две шепи вода върху лицето, кафе. Зъбите и къпането ги оставяше за след Фейсбук. Харесвания, статуси, покани за приятелства, съобщения, в които ѝ се възхищаваха. Това ѝ губеше малко от времето, но я зареждаше. Една сутрин видя поредната покана за приятелство. Погледна с отгчение профила, изключи фейса и се зае с миенето на зъбите.
Човекът се оказа обаче упорит. Всяка сутрин напомняше за себе си.
Един ден тя реши да  възнагради упорството му и прие поканата му. Все пак три месеца той упорито пишеше. 
Видяха се след седмица. Оказа се чаровен и привлекателен мъж, предложи ѝ целия свят, а тя взе, че прие. И така тя заживя в имението му. Там имаше всичко, за което едно момиче убито от работа можеше да мечтае. Животът в лукс потегли, но тя установи, че не изпитва нито радост, нито тъга......
Къщата беше огромна, имаше прислуга, градина, басейн, но тя живееше сред безсмислено големи и безлюдни пространства, сред мебели и не разбираше кому е нужно това! Всичко приличаше на една зловеща изложба на разкоша.

Тогава тя проумя, че този не лош мъж беше всъщност толкова самотен и нещастен, че той нямаше нужда от нея, не търсеше човек, той търсеше домашен любимец, който да му говори на човешки език срещу подслон и прехрана....
Куче му трябваше, кучеееее, но куче, което да говори!.
Тя му каза това и си тръгна, а той се разплака.
 Навън тя си спря такси. Шофьорът я попита отегчено:
- А сега накъде да карам ?

Отговорът ѝ беше спонтанен:
- Е, как накъде ?!?!? Обратно при хората.