А сега накъде?
Гласът на сърцето
от Таня С.

Беше облачен ден и момичето с къдравите коси реши да остане у дома. Сготви, изчисти и започна да чете книгата си. Един слънчев лъч се промъкна измежду облаците и нахлу през щорите право в очите ѝ. В този момент тя усети, че трябва да излезе навън. Не знаеше къде отива - просто тръгна. Обиколи кварталните улички и се спря при бабата с плодовете и зеленчуците на ъгъла за малко ягоди. Възрастната жена беше облечена в риза с фолклорни мотиви.

- Какво означават шевиците, които са тъй близко до сърцето ви? - къдравелката не се сдържа да не попита. Изглеждаха толкова топли и цветни.

- Нещо велико, чедо мое. Означават род, родина, благоденствието на народа. Описват българския дух като могъщ и непреклонен през времената. Като един народ, който цени и обича традициите си. Такъв, който е гостоприемен към съотечествениците си и не само. Който прави добрини и получава същото като благодарност. Ти какво добро направи днес? - попита с повишен тон жената.

Момичето я погледна с леко уплашен поглед, след което се замисли.

- Послушах сърцето си! То ме доведе тук, а вашите думи са доброто, което ми се връща като благодарност. - усмихна се момичето.

- Ти имаш още път днес, а истинското щастие е тогава, когато доброто се споделя. Хайде върви!

- Благодаря ви! – развълнувано тръгна момичето и дори забрави да вземе ягоди.
Но тя взе нещо повече - желанието да прави добро.
Поредният слънчев лъч озари лицето ѝ и тя знаеше, че трябва да продължи. Пое дълбоко въздух и попита сърцето си:
-А сега накъде?

Свържи се с нас