А сега накъде?
Големият кораб
от Мария Томова

На пристанището беше тихо. 
Лек морски бриз галеше косите ù, слънцето лека-полека се скриваше зад хоризонта. Малки, бледи звездички блещукаха по небето. 
Прелетя чайка... в миг сетивата ù се изостриха. Огледа се, беше съвсем сама... на пръв поглед изглеждаше спокойна, но сякаш в главата ù се блъскаха хиляди мисли, сърцето ù страдаше... от очите ù потече сълза - като диамант заблестя.

Време беше да се задоволи с лодките, които вече бяха там, клатейки се от прибоя. Трябваше да приеме факта, че големият кораб отдавна си замина.

                                   *             *             *

Хвърли едно златно сърце в морето и се усмихна.

Свържи се с нас