Стоян като се прибра вкъщи имаше нещо необичайно. Лампата в хола беше светната, а бутилката – наполовина празна. На масата лежеше кърваво писмо.

„Скъпи Стояне,

Следващите вечери си ги прекарай, както сметнеш за добре. Ако искаш смени марката на водката. Сельодка, хайвер и кисели краставички ще намериш в хладилника на долния рафт. С парите от наема на гаража можеш да заведеш новата си половинка на екскурзия до Русия. Разбира се, ако изтрезнееш.

Не казвай на роднините ти, че съм взела крайно решение. Водката не можа да ми спаси от пиперливите думи на майка ти и баща ти. Не искам да идваш на гробищата и да ми носиш цветя. Няма да ме намериш там. Почерпете се с Юлия за това, че се спасих от битовизмите. Нали помниш?! Да купиш от любимата ми водка „Белуга“ и от онези мариновани кисели краставички с повече копър и бахар, и сельодка от скъпата в Кауфланд!“

Стоян сгъна писмото на топче. Намачка го хубаво в дланите си. Хвърли го с ярост към стената .

Хлопна вратата. Звънна на съседа. Отиде на гости, за да удави мъката си в чаша отлежала ракия. А Юлия дори не подозираше какви мисли бушуват в главата му. Тя беше просто една любовница. Отдушник. Кошче за душевни отпадъци. Юлия кротко и спокойно го чакаше в спалнята, като за пореден път си мислеше, че е отишъл у съседа да оправят риболовните такъми. А сега накъде?