А сега накъде?
Щурци, превод
от Мартин Колев

Беше краят на август и песента на щурците звучеше с всичка сила. Вибрацията ѝ се просмукваше в килима, в лъча на нощната лампа, в кожата им.
Нед чуваше в тази песен как един сезон се заменя от друг... Как времето тече все по-бързо с възрастта, но това не бива да е причина за угриженост.
Ева-Мария чуваше нещо съвсем друго... Щурците опяваха проблясването на фар, който води заблудените лодки в кръг. Пееха за болезнената далечност на онова, което понякога е на милиметри от ръката ти.
Илиян пък чуваше в същата тази песен изповед... Тайната изповед на създания, които са приветствали древни космически кораби и възпяват далечни пътувания; създания, които чуват наближаващо просветление.
Тримата лежаха един до друг на килима, потънали в мълчание. Всичко, което си струваше да се каже, вече звучеше около тях. Дали някога щяха да разберат, че чуват съвсем различна песен?

Свържи се с нас