А сега накъде?
Неделнo пътешествие
от Славея Костадинова

Стигнах брега, оставих чантата на пясъка и заръчах на два объркани охлюва да я пазят. Морето изглеждаше толкова самотно, че ми дожаля за него. Огледах се наоколо и се запътих към още по-самотната палма, която се мислеше за центъра на плажа. Поисках малко от кората ѝ и тя снизходително ми даде изсъхналото, втвърдено парче, което, като зъб, се клатеше от края. Взех го с благодарност и се залових за работа.
Измайсторих малка лодка и я дарих на морето. То я прие, залюля я в прегръдката си и вече не беше самотно. Погледна ме с благодарност и ме целуна по пръстите на краката. 
Аз се засмях весело и попитах охлювите къде са ми дянали чантата. 
Един гларус щастливо кръжеше с нея. 
Нямах друг избор, разперих чадъра и полетях да го стигна. Вятърът само това търсеше. 
Сега стоя на върха на палмата и чакам дъгата. 
Ще сляза по нея!

Свържи се с нас