Бях го вече подминала с колата. Спрях и се върнах пеша.
- Добър ден, чичо Пенчо. Как е леля Савка?
Той повдигна очи с нежелание и увисналите му рамене сякаш се залюляха.
- Не е добре. Гледат я във Варна. И тук на село да беше, пак трябва да плащаме на някой...
- Какво казват докторите?
- Тя линейката дойде много бързо до село, ама в спешното три часа не можаха да намерят доктор. Изпуснаха я... Ходим да я видим два пъти в седмицата и обратно в празната къща...
Сега върша неща, дето никога не съм вършил. Тя не ми даваше да стъпя в градинката. Мачкал съм цветята.
Докато бяхме заедно, една бонбона да получи някъде, ще я донесе да я раздели с мене. И аз така.
"Защо я носиш тая вафла, бе? Натрошила се е в джоба ти. Защо не я изяде?", викаше.
- На осемдесет и седем години станах и чак сега разбирам какво е да си сам.
Останах само да мърся земята...