А сега накъде?
Охлювена криза
от Пламена Кирова

На охлюва му омръзна от тази главозамайваща главоблъсканица, която се тресе в главата му (и в гръбначния му дом) и изостря антенките му. Този бушуващ екзистенциален поток на съмнението и нерешителността, който го лишава от душевна свобода и базисно ментално здраве. Имаше си дом, ама той му бе наследствена обремененост. Хем никога не можеше да „отлети от гнездото“, хем не знаеше как да продължи с този ходещ товар. Един охлюв не може да понесе такава емоционална тежест. Затова реши да се влачи в търсене.

Попита птиците: - Птички, а сега накъде? – Към небето. Там е прохладно.
Попита рибите: - Рибки, а сега накъде? – Към дълбините. Там е мистично.
Попита плъховете: - Плъхчета, а сега накъде? – Към канала. Там е топло.
Попита уличните котки: - Котета, а сега накъде? – Към казаните. Там е неизбежно.
Попита дървениците: - Дървенички, а сега накъде? – Към пантите на вратите. Там е вкусно.
Попита дъждовните червеи: - Червейчета, а сега накъде? – Към почвата. Там е влажно.
Попита едно момченце с червен балон в ръка: - Момченце, а сега накъде? – Към площадката. Там е весело.
Попита една баба на спирката с торба на колелца: - Бабо, а сега накъде? – Към пазара. Там е промоцията на тиквички.

Охлювът изстена от безсилие и недоумение, а антенките му потръпнаха. Никоя дестинация не му се стори интригуваща, нито дори организмово подходяща. Събра сили и тръгна към вкъщи.

Свържи се с нас