А сега накъде?
Всяко нещо има край
от Реши М.

- А сега накъде? – попита Фила.

- Сега към гората. – отвърна ѝ Той.

- Там има ли пътеки? – предпазливо се поинтересува тя.

- Няма.

Мъжът звучеше уверен в решението си да влязат в гората, но тя все пак се страхуваше:

- А тогава как ще разберем накъде да вървим?

- Аз знам пътя. А и да не го знам, гората все някога ще свърши. – каза ѝ той и с бърза крачка влезе между дърветата. - Идваш ли?

Фила се поколеба, но желанието ѝ да го последва надделя. Tя се затича, за да го настигне. Той я хвана за ръка и я поведе смело през гъстата гора.

Тъкмо се беше мръкнало, когато стигнаха до една голяма поляна. Той погледна към момичето, спря на едно място и се замисли.

- Ще нощуваме тук. Ти не можеш да вървиш повече, а и през нощта всичко има лъжлива форма и ще объркаме пътя. – отсече той накрая.

Той се захвана да пали огън, а Фила легна на земята до него и скоро заспа.

***

Фила отвори очи. Беше сутрин. На поляната нямаше никого. Само огънят още догаряше с последни сили. Изведнъж тя осъзна какво се беше случило – Той си беше тръгнал през нощта. От устата ѝ се изтръгна болезнен вик, който разтърси цялата гора.

Фила погледна отчаяно гората и в главата си чу думите му отново:

   - „...все някога ще свърши.“

После стана и тръгна към дърветата.

Свържи се с нас