А сега накъде?
Свръхкратка история за града
от Ралица Люцканова

Ококори очи при гледката, която се откриваше през прозореца. Цял един Вавилон гъмжеше на градския площад: майки с пискливи деца, понесли пазарски чанти и бремето на майчинството в бръчките на челото си; гласовити продавачи на гевреци с червена коричка и запечен сусам; туристи, объркани от врявата и оглеждащи се на вси страни с разтапящ се сладолед в ръка; подранили летовници с шляпащи джапанки и замръзнали големи пръсти на крака; ученици с раздърпани анцузи, избягали от час; достолепни матрони, препичащи се на слънце с овехтелите си старовремски шапки; крадливи чайки, понесли плячката си на пъргави крака. И още и още лица се тълпяха - различни, интересни, всяко със своя си история…
Автобусът затвори врати и се понесе по маршрута си. Момичето не можеше да отлепи очи от гледката, колкото повече гледаше, толкова повече истории съчиняваше. За непознатите градски деца, всяко следващо траекторията на своята собствена съдба. Къде ли ще са утре? Познати, непознати, чужди или близки?

- Извинете, свободно ли е мястото? – попита глас.

И без да отговаря, вече знаеше, историята на гласа започна да се заплита и да открива нови пътища и простори за въобразяване. Думи, думи, думи тълпящи се с ритмичното движение на автобуса по сивото шосе.

Свържи се с нас