А сега накъде?
Миг щастие
от Даниела Паскова

Калинката Фреди вървеше бавно и безцелно. Антенките му, клюмнали надолу, току да опрат земята. Мечтаеше си за дом и любов.

Прекрасен ден. Слънцето надничаше между клоните на дърветата и правеше слънчеви зайчета по зелената трева. Беше пролет.

– Ей! Гледай къде вървиш, бе! – извика сърдит стар бръмбар.

Фреди се стресна и смени рязко посоката, като измърмори вяло едно извинение. В този момент дочу слабо стенание. Огледа се и видя зад едно листо калинка с пречупено крилце. Тръгна натам.

– Здравей! Казвам се Мая. Сигурно никога повече няма да полетя. Загубена съм!

– Здравей! Не се страхувай! Ще ти помогна. Аз съм Фреди.

 В далечината той съзря голямо кръгло шарено... нещо. Ококори очи.

„Ето го! Моят дом!” – помисли си младокът. Сърцето му щеше да изхвръкне от щастие. Ето, че за един миг намери и дом, и спътница в живота. Вътре беше топло и уютно. Фреди излезе навън за храна за любимата си. В този момент земята потрепери. Дочу се страшен грохот. Младокът не разбра какво става. Стоеше точно пред входа на дома си, когато... когато той изчезна.

...

– Подай! От това кенче става страхотна футболна топка.

– Гол!

Със силен удар едното дете запрати кутийката в дървото насреща. После с отскок се стовари с два крака върху посмачканото кенче. Чу се трясък и то се сплеска.

...

Калинката Фреди вървеше бавно и безцелно. Беше пролет, но той не усещаше аромата на гората, нито обръщаше внимание на радостния шепот на тревата.

Миг и имаш щастие, миг и нямаш отново нищо! А сега накъде?

Свържи се с нас