А сега накъде?
Уличен цигулар
от Виктория Маринова

Спусна се мрак заедно с гъстата, студена мъгла, от която не се вижда нищо на повече от два метра. А дали вижда момчето, което от обяд стои до изхода на подлеза и изтръгва нежни звуци от цигулката? Доближи го възрастна жена, с протрити ръкави на палтото, на което трудно може да се определи цвета, за разлика от нейните коси - оловно сиви, в унисон с мрачния пейзаж. Застана смирено пред момчето, до чиито премръзнали крака е разтворен калният калъф на цигулката, откъдето проблясват шепа монети, а до тях потрепват от ветреца два книжни лева, сякаш танцуват валс в такт с музиката, огласяща мразовитата вечер. Възрастната жена слуша с умиление, после вади ръце от джобовете, като че ли се кани да ръкопляска, но вместо бурни аплодисменти се чу звън от метална кутийка, която остави в калъфа върху другите монети.

- Вземи, момче, това е от пироните на мъжа ми, на него вече не са му нужни! - погледна с театрален жест към небесата.

Момчето се усмихна и кимна учтиво, без да прекъсне свиренето. Всякакви спират и оставят какво ли не в черния калъф, който освен подхвърлените пари, събира и хорските приказки - понякога забавни, друг път с тъжен край. Когато възрастната жена се изгуби от погледа на момчето, то се наведе към калъфа, за да прибере грижливо цигулката и лъка. Събра оставените монети, взе металната кутийка и я отвори с любопитство. Очакваше да види пирони вътре, а намери сгънати едри банкноти. Погледна с благодарност към небето.

Свържи се с нас