А сега накъде?
Чорапения човек и пътя
от Вергиния Генова

Чорапения човек обичаше да пътува. Пътуваше с кола, пътуваше с кораб, пътуваше със самолет, пътуваше с всичко, с което можеше да се пътува. Дори пеша и само по чорапи. Веднъж дори пътува с балон над едно езеро. Пътуването беше нещо много важно за Чорапения човек.

Той можеше да се ориентира навсякъде: и в метрото в Лондон, и на сафари в Африка и никога не питаше накъде. Винаги избираше една посока и тя винаги го отвеждаше някъде.

Но, не щеш ли, на Чорапения човек му се наложи да пътува из България: Постоянно си късаше чорапите от дупките, в които попадаше. Една нощ той реши да преброи кои са повече дупките на чорапите му или дупките, които е срещнал по пътищата. Но заспа и на всички след това обясняваше, че този метод на броене е много по-добър от броене на овце. Смяташе, че всички в тази страна се приспиват така.

Когато тръгна от Петрохан към София, беше много тъмно, но все успя да види табелка 21 км до столицата и много се зарадва. След малко видя 22 км и се притесни, обаче когато видя 30 км, вече съвсем се обърка накъде пътува и беше готов да се разплаче. Каква беше тази страна, всичко беше наопаки?! И тъкмо се питаше а сега накъде, когато видя три коня, които кротко се разхождаха по асфалта и си разказваха вицове. Едва не връхлетя върху тях, но конете бяха толкова съсредоточени да се смеят, че изобщо не разбраха с кого се разминаха.

Свържи се с нас