Мими каза в осем. Да се срещнем в осем!

Толкова отдавна ходя по петите на Мими, че вероятно и е писнало! А аз толкова се изненадах от нейната благосклонност, че само повторих като дебил – дда-а, да в осем!

Тя врътна кокетно раменца и отмина!

Боже какъв съм тъпак - в 8 къде, кога! Остава да е в 8 сутринта и ш' съ гръмна!

Един път да ми се отвори парашутът и то… преди да съм скочил!

Вървя към спирката, увесил нос, призовавайки всички богове - езически и каквито се сетих, прекъсвайки молитвите си с евфемизми на нецензурни изрази – все пак богове са - ш' вземат да се обидят!

Осмицата идва навреме, мятам се в нея, тръшвам се отчаян на първата попаднала ми седалка и чувам познат глас - успя, а?!

Обръщам се - Мими.

- Първата задача я реши - остават още две - каза тя, усмихна се загадъчно и слезе.

По дяволите, просто нямах време да търся подходящ евфемизъм, но боговете отново бяха благосклонни - с периферното зрение видях как се изниза надписа - блок № 8.

Слизам на следващата и бегом обратно - срещу мен Ванко от потока на Мими.

- Брат, коя беше стаята на Мими –  питам запъхтян.

- Що, кво е станало ?

- Нищо – майка и ми даде едно удостоверение да и занеса.

- Осма стая на 8 етаж - декламира Ванко.

- Бинго!

- К'во – Ванко ме гледа недоумяващ.

- Нищо – сетих се за един стар блус – казвам и отлитам щастлив.