Наблюдавах те... Гледах в кафявите ти очи надълбоко. Не откъсвах поглед. Не можех. Не можех и да мръдна. Май бях попаднала в капана на времето. Косата ти златна толкова нежно падаше по раменете ти. Ах, а устните ти колко сладки бяха... Толкова рядко имах възможност да ги опитам, но всеки път беше празник за мен. Забравях всичко. Сърцето ми биеше силно. Фойерверки летяха сякаш. Наблюдавах и начина, по който движиш пръстите си по шестте струни, страстта, с която свириш... Наблюдавах и човека, който си... Огън... Всичко изглеждаше някак неперфкетно-перфектно. Ах, какво ли не бих дала, за да те имам. Но вече бях попаднала в капан... Капана на времето. Капанът на любовта. На онази, невъзможната...