Седемте рилски езера. Един прекрасен летен ден поехме към Рила. Приземихме се с лифта и се отправихме към заветната цел.

Съзряхме Долното eзеро, Рибното, Трилистника и Близнака. Всяко от тях е уникално и приказно красиво. Стигнахме Бъбрека, а слънцето ни се усмихваше приветливо. Нямах търпение да достигна до останалите две езера, да се насладя на всичките отвисоко, да се почувствам като прашинка сред необятната Вселена...

Но... природата кроеше собствени планове, различни от моите.

Изведнъж се появиха черни облаци и небето започна да притъмнява. Задаваше се дъжд. Хукнахме към лифта със скоростта на светлината, а там сякаш се бе събрало половината човечество.

Заваля. Постепенно дъждът се усили.

Ние, като добри туристи, си носехме дъждобрани, но те, разбира се, останаха в колата. За какво да ги вземаме, нали времето беше ясно и слънчево?

Дъждът се усилваше. Ставаше все по-студено. Не закъсняха и гръмотевиците. Побиха ме тръпки. Стана страховито.

Когато проблясваше светкавица, лифтът се застопоряваше за миг и тръгваше отново. Няколко пъти. Не след дълго спря напълно. Мина ми мисълта, че може да останем в планината. Завинаги.

За щастие, лифтът тръгна отново. След вековното чакане, мокри до кости, най-накрая успяхме да се качим.

Мислех си за двете езера, които не видяхме. Нов повод да посетим Рила, но този път с дъждобрани в... раниците.

Стигнахме до Сапарева баня. Там времето бе чудесно, каквото го оставихме на тръгване. Нямаше и помен от дъжд. Непредвидимостта на планината.