Тя вървеше към олтара, облечена в дълга бяла рокля, докато нейният бъдещ съпруг я чакаше в края на пътеката. Най-щастливият ден в живота ѝ! Сутринта и тя преживя лека нервна криза, но всичко това отмина и сега спокойно вървеше към бъдещия си съпруг. 
Какво си мислеше, докато вървеше, за да се врече във вечна любов? Мислеше си за дългия път, който бяха извървяли. Буквално се запознха на път - в 280, култувият рейс, който беше повече като социален клуб и свързваше Центъра и Студентски град. Рейсът, в който се зараждаха нови приятелства и нови връзки. 
На фона на сутрешната блъсканицата, същото момиче беше седнало на една седалката и се надяваше да стигне навреме за лекция. Докато се изнервяше на досадните сутрешни задръствания, някакво странно, но добре изглеждащо момче се опитваше да я заговори.

- Хей ти си от моя курс, приятно ми е да се запознаем!
Изобщо не ѝ беше до разговори в тази сутрин, но се опита да бъде мила с момчето. Той пък от своя страна беше изключително общителен и докато стигнаха крайната спирка, вече беше стопил ледовете. От тази среща бяха неразделни. Минаха по път, който включваше безброй красиви и романтични моменти, но и безброй лоши моменти на караници, ревност, сълзи, загуби. Извървяха дълъг път, в който безброй пъти се намираха и безброй пъти се губиха, но никога не се отказаха от любовта си.

Момичето стигна до избраника си, който я гледаше с влюбени очи.

Време бе отново да поемат на път, защото любовта е един дълъг път.