Само толкова
от Stranicite
-Това е първият изгрев, който ще посрещна – каза Христо.
- Недей да лъжеш. Ти си на осемнадесет – фактически това е невъзможно! – отвърна Рая
Беше възможно и то как! Действително беше на осемнадесет и нито един ден не се беше чувствал на толкова. Животът му течеше по график, откакто се помнеше - репетиции, частни уроци и кръжоци по чужд език. Тук-там почивки със семейството.
Не беше в природата му да се опълчи на родителите си. Едва преди няколко години осъзна,че никога няма да излезе извън границите на своето семейство. Въпреки това си беше обещал една единствена година, в която щеше да бъде Христо. Само толкова.
С Рая се бяха запознали на едно състезание по бални танци. Тя беше нов участник и най-нормалното момиче,с което се беше запознал. Всяка друга беше твърде амбициозна с планове за бъдеще. Нейната обикновеност го привлече и за първи път пожела да опознае някого.
Тогава беше началото на октомври. Срещаха се няколко пъти през седмицата, прекарваха време заедно. Любимото ѝ място беше градската библиотеката – седяха сред рафтовете книги и си подхвърляха най-любими моменти от всяка нова книга. Често ги гонеха от залата, защото тя се смееше на висок глас.
Днес тя се замисли с какво ще го запомни. Веднъж се беше подвикнал след нея:
- Ей, Рая, за теб ще напиша книга!
Не можа да устои на въпроса и го попита:
- Помниш ли, когато каза, че ще ми напишеш книга
- Да, помня – отвърна той.
- Как ще се казва книгата?
- Като един въпрос – отговори – „А сега накъде?“ – и се усмихна.