А сега накъде?
Разбира се...
от Екатерина Георгиева
Сутринта на спирката на път за училище се запознах с един много интелигентен човек. Беше любезен, разговорлив, със странно име. Всичко се започна със „Знаете ли след колко време ще дойде автобусът?”. 
Поговорихме още малко и, както обикновено става, когато ме заговорят хора в градския транспорт, все едно съм прочела половината му автобиография.
Направи ми впечатление колко добре се изразяваше във всичко и колко ясно изговаряше всяка дума. Обръщаше внимание на детайлите и имаше тънко чувство за хумор, но едно нещо не ми се връзваше в цялата картинка. Дрехите му бяха стари, а може би и мръсни, косата му - рошава и избуяла - като цяло неподдържан външен вид. Пълен контраст с изисканите думи, с които умело боравеше. „Ама че чудат човек”, помислих си аз.
Спирката ми наближаваше, скоро слизах.
„Тежък е животът ми, много мъки съм имал”, каза той, гледайки преминаващите коли. На слизане любопитството ми ме надви и най-накрая го попитах за професията му.
„Оо, писател съм.”
Вратите се затвориха, автобусът потегли без мен. Стоях там на улицата и си мислех:
„Писател, естествено...”
Свържи се с нас