А сега накъде?
На спирката
от Рая Вид

Чаках автобуса за центъра, когато покрай мен мина майка с четири-петгодишно момченце. То стискаше ръката на жената и с любопитни очи разглеждаше цветарския магазин, будката с вестници, павильона за закуски и хората, които стояха на спирката. Изведнъж се спъна в нещо и политна. Пусна се от майката, опря ръце в земята и застина. Трепнах и тръгнах към него. Исках да помогна, сякаш беше само и беззащитно. Помислих, че ще ревне, както правят децата на неговата възраст, но хлапето стана, изтупа колената си, вирна главица и изрече с гордост:            
- Мамо, паднах много яко!
- Само героите падат така – отвърна тя уверено, а аз се усмихнах и се качих на пристигналия автобус.

 

Свържи се с нас