Баба ми беше естет. Еверест в естетството.

Животът ѝ беше ритуал. 

Всичко правеше, както трябва, без да бърза и никога не гледаше да мине метър с някоя по-лесна плетка или рецепта. 

Баба ми беше гражданка. Обаче не ходеше само на приеми и театър. Градината на градската ѝ къща бе образец! Музеен експонат по градинарство и естетика. 

Завръщам се към баба си честичко тия дни, провокирана от един голям букет с лалета. 

И така се роди една история.

Преди години живеех за кратко в Холандия. Всеки път, когато се прибирах, купувах на баба ми от прочутия амстердамски цветен пазар луковици холандски лалета. А тя, разбира се, ги засаждаше в добре премислени лехи, в нейната чудна градска градина. 

Мина се доста време оттогава. Своевременно баба ми си отиде на небето. Убедена съм, че и от там се опитва да ни напътства какво да правим, как да се грижим за семейството и как да бъдем естети. 

Наскоро, по Великден, майка ми пристигна вкъщи с един огромен букет изящно нежни лалета. Никога не бях виждала толкова красиви цветове и нежни стъбла. Прелест! Домът ни се озари, стана красиво и много уютно. 

А тези лалета бяха онези луковици, които преди години подарявах на баба ми. 

Колко вълнуващо нещо е животът! Да тръгнеш от Холандия, да минеш през ръцете на баба ми, да живееш в една градска образцова градина, да се превърнеш в красиш букет на масата в дома ни и накрая... накрая да се превърнеш в една кратка история за баба.