Често затварям очи и се опитвам да чуя тишината, но вместо нея се усеща тягостната болка на панела. Болка, пропита от човешки съдби и драми, човешки съдби, които показват "щастието си" в социалните мрежи, а всичко е показност и празнота...

Живеем за обвивката, а съдържанието е червиво. Така пропити в собствените си стремежи, сякаш забравихме да нахраним душите си. И питам се: Къде... къде отидoха човешките взаимоотношения? Къде отиде вярата в доброто и човека? Нима можем да сме щасливи, показвайки фалшивата си радост навън, а вътре всичко в нас да гние...

И ето това, което ни сближава, е и това, което ни разделя един от друг. Смехът е някак неискрен, а сълзите са като залепения маргарит на фалшивата царкиня от приказката. Суетата отдавна е смачкала смирението и властва около нас. Та къде, къде е правдата? Къде са истинските хора, хора без маски?...