Беше на около тридесет и осем години, когато една възрастна жена ѝ каза, че е преродена, че не живее първи живот. Дори ѝ каза коя е била.
Не ѝ се вярваше.
Освен това същата жена ѝ каза и друго – че ще ѝ покажат как е умряла последния път... Тя изтръпна. Но в същото време ѝ беше любопитно и се надяваше да го види.
Минаха десет години. Един ден седеше на дивана и гледаше по телевизията латиноамерикански сериал за една преродена жена. В момента, когато жената застана пред огледалото и се видя в предишния си образ, нейните очи се затвориха и тя се намери на един площад, с дълга бяла риза и с една дебела плитка, която стигаше почти до коленете ѝ. Беше млада, много млада – на около двадесет години. Наоколо беше тъмно. Видя срещу себе си палач с гугла на главата. Той вдигна меча и я разсече между главата и лявото рамо, надолу... Когато мечът стигна до сърцето, много я заболя – тя извика и отвори очи. Синът ѝ, който се хранеше в момента, я попита какво има. Но тя само махна с ръка и нищо не му каза.
Сподели видяното с жената, която беше ѝ казала коя е. Тя я предупреди, че ако иска да види лицето на палача си, поне шест месеца не трябва да разказва видяното на никого.
И тя на никого нищо не каза. Чакаше да мине определеното време. И една нощ го видя на сън.
В този живот той пак я тормозеше – беше ѝ съпруг...