Нявга много отдавна, близо до трихълмието, живяла красивата, но жестока чародейка Хеброс. На длъж и на шир се знаело, че няма по-могъща от нея на света и тъй като била егоистична жена, получавала всичко, което си поиска.

Един ден близо до къщата ѝ, минал синът на Родопа, Евмолпиас и тя лудо се влюбила в него. Момъкът обаче не отвърнал на чувствата ѝ, а вместо това се венчал за тракийската принцеса Питадора. Това разлютило чародейката. Наскърбена Хеброс тръгнала с черна магия и стомана срещу града. Евмолпиас събрал армията си и започнал битка, която продължила с дни. Вещицата използвала хитрините си, за да поваля безмилостно, храбрите войни. Никой не можел да я надвие, затова на седмия ден момъкът прекратил войната. Не искал да гледа повече, как народът му умира. Оттеглил армията си от бойното поле и се изправил сам срещу нея. Двубоят бил честен. Меч срещу меч, без магия.

Синът на Родопа се славел с ненадминатите си умения в бойните изкуства и не след дълго победил Хеброс. Чародейката била заловена и осъдена да изгори. Кладата била построена близо до града. Целият народ се събрал да гледа смъртта на жестоката жена. Най-отпред били Питадора и Евмолпиас. Щом обаче палачът запалил дърветата, тракийската принцеса паднала мъртва. Вещицата горяла, но с последни сили пренесла в жертва съпругата на възлюбения си и прокълнала града да бъде завинаги в капан на времето. Да помни миналото си и да пази част от него в себе си, а после се превърнала в река.