Имаше един учител, който все ми се караше, че не мога да направя и една лампа от картоф. И такa аз се заех да направя голяма машина. След месеци работа творбата ми бе готова. Натиснах копчето за включване, но, както винаги, не стана както исках. След миг се озовах в една джунгла. Лутах се в нея около час. Накрая огладнях и се огледах за някакъв ресторант, но така и не намерих. След малко зърнах едно грамадно яйце и си казах, че омлетът става вместо пица. Приближих се, ала изведнъж замръзнах и плахо се обърнах. Зад имаше един тиранозавър. Загубих дар слово. После внимателно с бавна крачка тръгнах към гасталаците. ЩРАК! Едвам си спасих ръката и хукнах през глава. И после БУМ в едно дърво и припаднах.

Събудих се и осъзнах, че лежа в пещера. После чух странни звуци и се изправих. Пред мен стоеше праисторически човек. Гледахме се за малко, а после той, аха да ме уцели с камък. Затичах се и ми се стори, че вече не бягам в праисторически свят. Озовах се на мумифицирането на някакъв си египтянин, а после след още едно тичане се намерих в Атина и то не кога да е, ами през Пелопонеската война. Хвърчаха копия и стрели, а аз търчах с всички сили. Ненадейно се озовах в Олимпия по време на Олимпийските игри, а после хоп в Колизеума. Бях в публиката и наблюдавах гладиаторите. А после... пак у дома. Е, от провала си изобретих първата машина на времето...