В един топъл летен ден момченце бива оставено от родителите си на гости при дядо. Те си играли целия ден и им било много весело, докато не се е стъмнало и вече дошло време родителите да си го приберат. Леко разсърдено и дърпащо се, преди да се качи в колата на техните, момчето попитало:
- Хей, дядо, защо става така, че когато много се забавлявам, времето лети?
- Ами, нека ти го обясня по този начин: в живота, всичко, което искаш, бяга от теб, а всичко, което не искаш, стои колкото се може повече време до теб.
Зачудено, реши да вникне в думите му и си мисли за случаи, където да важи дедовата мъдрост.
- Сега, като се замисля, в училище времето винаги се усеща, като че ли не минава, а когато съм навън с приятели да играя, е сякаш току-що излезнах, въпреки че мама ме вика да се прибирам.
- Много добре си ме разбрал значи.
- Това означава ли, че не трябва да харесвам времето си с теб, че да продължи по-дълго?
Засмян, дядото реши да отговори с насмешка:
- Не, но означава, че трябва повече да ти харесва времето в училище.
- О, никакъв шанс!
- Е, хайде де, ти си все още трети клас, имаш доста път за извървяване. Ще видиш, че не е чак толкова зле. Разгледай го така - хубавите неща са като сладките - не трябва да се прекалява с тях.
Като чу това, момчето се сети, че вкъщи има торта и бързаше да се прибере. То много обича торта.