Всяка сутрин тя минаваше през това кафене на път за работа, точно в 7:35. Всеки ден си поръчваше едно и също... ванилово лате... обожаваше канелата, личеше си по това как си поема дълбоко дъх и го задържа, за да усети уханието ѝ, когато я добави към него…

Всеки ден той минаваше от там точно в мига, в който тя завиваше зад ъгъла… поръчваше двойно черно кафе… чисто… без усмивка, без емоция, без дори капка наслада от него…

Барманът ги наблюдаваше всяка сутрин… тя облечена във всички цветове… той в студената и делова гама на сивото и черното… и си мислеше как би внесла цвят тя в несъмнено монотонното му ежедневие, как би била захарта, а защо не дори и канелата в черното му кафе…

Каква зашеметяваща комбинация би се получила, ако само се сблъскат, и как би отивало върху черен костюм ванилово лате…

Барманът си мислеше каква страхотна двойка биха били те… само тя да закъснее две минути или път той да подрани с минута-две… но не… тя живееше в своя свят, а той в неговия и те никога нямаше да слеят своите малки светове…

Можеше ли барманът да направи нещо, за да слее тези две съдби… да обърка уж поръчката ѝ и да ѝ се извини, да започне отначало и така да му спечели време… но не… кой беше той насила да събира светове… ако се срещнат ще е заради това, че тя плюс той прави те… те, които ще споделят своите малки светове…….