Колия се беше заел да унищожава творението си. Трябваше да признае, знаеше как да направи нещо издръжливо. Спря за момент да си поеме въздух и погледна настрани точно навреме да види как си отива сграда на… преди машината му да полудее, навършваше осем века, сега кой знае. Реши да изчака няколко минути, все пак нямаше да е хубаво да се появи насред отломките на най-известната сграда в света. Единствената му друга почивка беше, когато градът се възпламени, не разбра много, но залагаше на война. След нейния край, нещо се случи с творението му и той започна да различава ден и нощ, а напоследък дори сенки, прилични на хора.

Когато започна да изниква друга сграда, на мястото на старата, Колия поднови опитите си. Евентуално успя частично да счупи творението си, само за да се озове в руините на някакъв град, излязъл от научнофантастичните филми.

Искаше да разгледа наоколо, но защитното поле от машината му все още работеше и го ограничаваше до много тесен терен, за щастие пълен с материали. Колия се зае да поправя творението си. Успя да настрои машината си, така че да го върне в неговото време.

С радост наблюдава как новата сграда постепенно изчезва и на нейно място се появява една много стара сграда. Образите се забързаха и успя да види само една малка част от войната, която се надяваше да недоживее. Когато мина през войната, за която се радваше че беше свършила преди да се роди, реши че е време. Колия се зае да унищожава творението си.