- Един билет, моля!

- Закъде пътуваш дете?

- Към бъдещето, където всичко ще бъде различно! Там, в моето УТРЕ, се случват мечтите! Когато пораснеш, можеш да бъдеш какъвто си поискаш, да отидеш, където пожелаеш... Там, в бъдещето, аз ще имам по-хубав дом, пари и много приятели. Ще бъда свободен да правя каквото си поискам, без да се съобразявам с възрастните. Аз самият ще бъда възрастен! Ще бъда свободен! Моля, дайте ми билет!

25 години по-късно:

- Един билет, моля!

- Закъде пътувате?

- Към миналото... Мога ли да се върна? Разрешено ли е? Знаете ли как да се прибера у дома, там, където мина моето детство? Искам да почувствам отново уюта на майчината прегръдка, да чуя топлия глас на баща ми, да усетя аромата на бабиното сладко от череши, да играя безгрижно, без да гледам непрекъснато как се движат стрелките на часовника на ръката ми. Мразя този часовник! Толкова бързах да порасна, че забравих да живея! Покрай мен минаха щастието, радостта, магията, вълшебствата, чудесата, очарованието от това да бъдеш себе си, да бъдеш щастлив без причина. Сега искам да се върна! Не желая повече да съм възрастен, да взимам решения, да решавам проблеми, да изчислявам сметки, да планирам и контролирам... Отчаяно Ви моля, продайте ми билет!