„Минивселени“ - тази табела привлече осемте очи на странстващото из космоса същество Арахнорок. „Не знаех, че са открили подобен магазин и в тази галактика“, помисли си то и се плесна с пипало по слузестото чело. „Май забравихте, че тук общуваме с телепатия“, пошегува се с него продавачът с пет глави, изразяващи различни емоции. „Изберете някоя минивселена!“, каза умолително една от тях. „Ще бъде жалко, ако си тръгнете с празни пипала при такъв избор“, проплака друга от главите. Осмоокото същество само беше слушало за тези светове в малки стъклени кълба, побиращи в себе си сгъстена космическа материя и милиарди миниатюрни звезди. То грабна най-близката сфера и заплати на търговеца, чието щастливо лице засия. За разлика от другите същества обаче, Арахнорок не възприемаше времето линеарно, а можеше да надниква, както в миналото, така и в бъдещето. Затова и постоянно сменяше галактиките – ставаше му скучно или се разочароваше. Вече у дома, то с интерес постави придобивката си под микроскоп и започна да я разглежда. Сред изобилието красиви явления, вниманието му прикова една едва забележима синя планетка, чието развитие Арахнорок бързо проследи от формирането ѝ от газове до безжизнена угарка, в която се превръща милиони години по-късно. Най-интересни обаче му бяха обитаващите я малки човечета, които били толкова силно убедени, че са единствени и най-важни в цялата вселена, че собственоръчно изпепелили с безумни войни едничкия си дом. „Колко тъжно… Дали някой не наблюдава сега мен под микроскоп?“, помисли си странното същество и тръгна отново на път към следващата галактика.