Драги ми Читателю,

Днес се отправяме на поредно, колкото далечно, толкова и вълшебно пътешествие.

Може да бъдем свидетели на великолепни подвизи, достойни да станат част от историята на живота.

И така, нека подготвим балона за път!

Членовете на екипажа, уважаемите госпожица Бонбонено кадифе и господин Ананасов Пай, са на борда, тъй че с пълни сили се издигаме нагоре.

Летим сред кристалното небе, над шумен град. Още не е минала и минута вече под нас се разкрива първата прекрасна гледка.

Малко момченце, нагърбило тежка раница, върви забързано към училището си, навярно закъсняващо за час. Минава покрай луксозен жилищен блок и забелязва бедния дядо, който е седнал на стълбите, увит в мръсни дрипи.

Детето мигом забавя крачка. Бръква в джоба си и вади лъскава монетка. Приближава към човека и плахо я подава. Той протяга изнемощелите си ръце, взима я и по лицето му се разлива най-красивата усмивка, срещана някога. Усмивка, която не може да се сравни с хилядите изкуствени смехове взети заедно.

Момченцето, тръгвайки, му маха и пожелава всичко най-хубаво.

Старецът изпраща детето с поглед и една сълза капва от очите му. Сълза на огромно щастие.

Детето бодро влиза в училище. Случилото се го бе вдъхновило да помага навсякъде и по всяко време.

Вятърът отвява балона на нашите герои все по-натам и по-натам. В тишината се чува гласчето на госпожицата:

- Ех, приятелю, колко мънички нещица съществуват, а доброто в тях е колкото цялата Вселена.