Нощта вече беше захлупила градските улици с тъмен купол. Строени покрай тях, дърветата шепнешком люлееха зелени корони. Беше пролет.

Едно момче вървеше по тротоара, без да бърза, макар да беше хладно за разходка. Живееше далеч от центъра, нямаше пари за такси, пък последният автобус сигурно вече беше минал. Но какво от това? Парите си днес, след училище, беше дал на музикантите в парка. Докато те свиреха до него и приятелите му, момичето, което тайно харесваше - най-красивото момиче на света - го беше погледнало с усмивка. За цели четири секунди!

Спря и се наведе; беше се развързала едната му обувка. Изправи се прекалено рязко. Зави му се свят. Вдигна очи към небето в опит да избистри погледа си. Точно пред него, някъде много нависоко, златен блясък се опитваше да пробие през облаците. Дали беше полярната звезда? Не, там не беше север. Или луната, или някоя комета, метеорит? Без да се помръдне, момчето остана загледано в небето, докато облакът не се отмести. В мечтите му, неземната светлина можеше да бъде всичко. Светещото чудо се оказа просто самолет. А по улицата се зададе последният автобус.

Спирката беше само няколко метра напред, но момчето остави автобуса да отмине. С усмивка продължи пеша – отново на път с мечтите си, с онези мечти, които можеш да имаш само като ученик, без дребни, със спомена за деня прекаран с най-красивото момиче на света.