Имало в наши дни, мъж, красив и богат, неприлично богат. Всичко, което искал - имал го. Всеки, когото желаел - притежавал го. Времето минавало, а той ставал все по-самотен. Но една нощ се случило нещо различно, което щяло да промени целия му живот.
Видял я. Красива брюнетка, облечена с рокля под коляното и тънки обеци, подчертаващи дългата ѝ шия. Очите ѝ, топли и меки, пленявали от първия поглед. Изящна и красива била тази жена... жената на мечтите му. 
- Хей! - извикал той подир нея. Но тя залисана в бързия си ход, дори не го и чула. Тогава я догонил. Разказал ѝ за сияещете ѝ коси, за мекотата на искрящия ѝ поглед, за нежните форми на лицето ѝ. Изказал възхищението си от тази чудна красота. Поканил я на вечеря, щял да я вземе от тях. 
- Искаш всичко да имаш, нали? Е, не може, аз не съм всичко. - отговорила дамата и поела по пътя си. А той останал, замислен и сам. В този момент от окото му потекла една малка сълзичка, но била достатъчна. 
Събудил се, ала вместо да се успокои, защото е било сън, решил, че ще се промени. За да може... за да има правото да я търси и когато я намери, просто да ѝ каже: "Здравей, може ли да се запознаем?"