"Roxanne, you don’t have to wear that dress tonight…"
Не знам защо не искам да си улесня живота. Налага ли се да избера между две възможности, свързани с пътуване, избирам:
а) по-дългия път
б) по-неудобния път.
Омръзнало ми е да пътувам бързо, лесно и удобно. Тръгна ли с колата, не мога да намеря място да паркирам. Ако хвана такси, ще ми дърдори на главата някакъв философ. Ако тръгна за метрото, трябва да пропътувам половината град, за да стигна спирката.
Предпочитам с тролея. Паля колата до спирката, после се прекачвам на метрото, и понеже вече съм закъсняла за работа, хващам такси и си спестявам главоболието. На вас може да ви е странно, но аз от малка така си пътувам.

Мразя карти, приложения за градски транспорт и системи за навигация. Защо да давам куп лична информация, та да разбера в колко пристига трамваят на спирката под носа ми?
По-добре да тичам, да сграбча автобуса, а след това да изплюя запъхтяно:
– Пф, един билет, моляя!
След това да изпусна стотинките от рестото и като се изправя, да си ударя главата в стъклото на ватманската кабина.
Най-сетне, искам да ходя повече пеша! Байгън от задръствания и чакане по опашки, аз няма да се поддам на този заговор срещу личната ни свобода! Ставам с изгрева и тръгвам. Колите ми дишат дима, не аз техния.
След около час все стигам до крайната цел, върша си работата и по залез - обратно. Понякога нямам сили да се изкъпя, но свободата има своята цена.
А вие как пътувате?