Великолепието на залеза прозираше в сумрачния салон на пътническия самолет и я изкушаваше да повдигне сенника на илюминатора си. За нея, обаче, трябваше да бъде ранно утро, а тя не искаше да обърква биологичния си ритъм. Онова, което я спасяваше през годините й на далечни и често ежеседмични пътувания, бе стриктната й самодисциплина. До кацането оставаше по-малко от час, щеше да се прибере точно за вечеря и вече имаше среща с най-близките си приятели. Всъщност, не беше сигурна доколко още са близки – не ги беше виждала от 15 години, с изключение на кратките посещения на някои от тях. Не изпитваше никакво притеснение – бе решила, че ще действа според ситуацията, а в поддържането на неангажиращи разговори бе станала особено добра. Решението, което взе, когато си тръгна, беше окончателно и смяташе, че каквото и да става, няма да го промени, защото това би означавало да изневери на себе си, а изневерите не бяха по вкуса й.

В салона се почувства оживление – хората се разбудиха, екипажът изнесе напитки, някои от пътниците станаха от местата си, за да се разтъпчат и освежат. Само тя стоеше неподвижно и анализираше бъдещето си у дома. Завръщането е вълнуващо, когато те очакват, но много зависи дали ще те посрещне този, когото търсиш и заради когото си заслужава да кръстосаш целия свят…Понякога зад изневярата има скрит, логичен и обоснован мотив. Отиваше при всичко, което някога е имало истински смисъл! Изведнъж пулсът й се ускори – да се върнеш назад, понякога означава всъщност да продължиш напред!