Природният фотограф Борис пътуваше с автомобила си към Кресненското дефиле, за да го заснеме така, както никой друг преди него. Фотографската техника и екипировката заемаха задните седалки на колата му. Паркира автомобила в една отбивка и се подготви за изкачването на скалите. Река Струма пенеше водите си в дълбокия ров.

Докато се катереше, поглеждаше надолу и открадваше някой зашеметяващ кадър. Обективът му улавяше склонове, пътеки, птици под онзи ъгъл, в който си мислиш, че снимащият ще падне. Воден от изкушението, той се изкачваше още по-нависоко. Борис се подхлъзна на мокра скала и щеше да падне, ако не се беше хванал за един изникнал от скалите храст. Срещаме живот на места, където най-малко очакваме, и точно там откриваме най-жилавите и най-жадните за живот създания. Той си отдъхна и пусна клонката, която го беше спасила.

От върха фотографът направи панорамна снимка. След това се екипира и полетя с парапланера. Полетял като птица, усети дръзката ръка на свободата да го погалва. Струма извиваше гъвкавата си фигура по пътя, който сама си бе направила. Борис се сниши, грабна няколко близки кадъра и се издигна. Приземи се на една скала. Оттам надникна в пропастта и се замисли, че още не е направил най-опасната снимка. Една крачка и щеше да се получи идеалният кадър. Следващата стъпка обаче щеше да е в пропастта, но фотоапаратът снимаше и запечатваше невиждани кадри.

Борис лежеше по гръб с очи, вгледани в небето. От устата му, застинала в усмивка, се стече тънка струйка кръв.